Черният дроб е жизненоважен орган, който изпълнява някои от най-важните функции. Той е свързан с метаболизма, съхраняването на енергия и пречистването на тялото. Подпомага храносмилането и филтрира токсичните вещества от кръвта.
Чернодробните заболявания се причиняват от фактори, които увреждат чернодробните клетки, причинявайки възпаление и чернодробна недостатъчност. Сред тях са вируси (причиняващи вирусен хепатит, т.е. хепатит a, b или c), алкохол, излишни мазнини в храната, лекарства и имунологични фактори. Голям брой пациенти имат мастен черен дроб или цироза.
Най-разпознаваемият симптом на увреждане на чернодробните клетки е жълтеницата, която представлява пожълтяване на кожата и лигавиците. Ракът на черния дроб вече е шестият най-често срещан рак в света.
Има ли как да разберем, че черният дроб не работи правилно?
В много случаи хроничното чернодробно заболяване не причинява симптоми. В повечето случаи болният черен дроб не показва симптоми, докато не бъде сериозно увреден. Следователно диагностичните тестове играят ключова роля в чернодробната профилактика. Това вече е възможно да се прави и от комфорта на дома в бързи тестове за лична употреба. Затова е изключително важна профилактиката поне веднъж годишно, а това може да го правите и сами с бързият тест LIVER-Screen®.
Жълтеница
Жълтеницата е най-често срещаният симптом на увреждане на черния дроб. Характерното пожълтяване на кожата, бялото на очите и лигавиците е свързано с натрупването на прекомерно количество билирубин. Билирубинът е един от жлъчните пигменти и се образува главно от разграждането на хема, който е компонент на червените кръвни клетки (еритроцити).
Нормалната концентрация на билирубин в кръвния серум е 03-1,0 mg/dl. Повишеното ниво на билирубин се нарича хипербилирубинемия. Жълтеницата най-често се появява, когато серумният билирубин е по-висок от 2-2,5 mg/dl.
Хронична и остра чернодробна недостатъчност
Чернодробната недостатъчност е нарушение на правилното функциониране на черния дроб. Недостатъчност възниква, когато хепатоцитите (чернодробните клетки) са толкова увредени, че не са в състояние да изпълняват основните функции на черния дроб. Това води до нарушена метаболитна функция и потискане на производството на протеини, необходими за правилното функциониране на целия организъм.
Последствията от чернодробна недостатъчност са:
Нарушено кръвосъсирване (дефицит на протеините, отговорни за този процес, намаляване на броя на тромбоцитите)
Енцефалопатия (заболяване на главния мозък, най-често с дегенеративен характер)
Стомашно-чревно кървене
Подуване на мозъка
Хемодинамични нарушения, т.е. нарушения на притока на кръв през органите
Електролитни нарушения
Метаболитни нарушения - алкалоза, ацидоза и хепогликемия.
Бъбречна недостатъчност
Особено опасна е ситуацията, при която възниква внезапна, остра чернодробна недостатъчност. Това може да се дължи на:
Отравяне с лекарства – много високи дози лекарства, например парацетамол
Отравяне с токсини – най-често това е токсинът на фалоидите
Бактериален шок или сепсис – системни бактериални инфекции
Вирусна инфекция – HBV (хепатит B), HCV (хепатит C), HAV (хепатит A)
Увреждане на черния дроб с лекарства
Специален случай на чернодробна недостатъчност е отравянето с лекарства. Тъй като черният дроб е отговорен основно за метаболизма на лекарствата в организма, той е изложен на техните токсични ефекти. Повече от 800 лекарства, химикали, токсини или други (неинфекциозни) агенти могат да причинят увреждане или дисфункция на черния дроб.
Токсичните ефекти могат да бъдат резултат от:
Отравяне (приемане на твърде много лекарства)
Алергична реакция (в този случай дори много малка доза от вещество или лекарство може да причини много тежки симптоми)
Острата чернодробна недостатъчност след прием на голяма доза парацетамол представлява 50% от всички случаи.
Хепатит и автоимунни заболявания
Вирусни инфекции
Вирусите могат да причинят некроза и възпаление на хепатоцитите (чернодробните клетки). Какви вируси могат да увредят черния дроб:
Вируси на хепатит A, B, C, D, E, G (HAV, HBV, HCV, HDV, HEV, HGV)
CMV цитомегаловирус
Вирус на Епщайн и Бар (EBV)
Автоимунен хепатит (AIH)
Това заболяване спада към така наречените автоимунни заболявания, причинени от дефект в имунната система. AIH е хронично състояние, при което има възпаление и постепенно разрушаване на чернодробните клетки. Последиците от такова състояние могат да бъдат цироза на черния дроб или пълна чернодробна недостатъчност. Факторите, които увеличават риска от развитие на автоимунен хепатит включват женски пол, наличие на други автоимунни заболявания, повишени нива на IgG антитела и болки в ставите.
Чернодробна цироза
Цирозата е последният стадий на хронично чернодробно заболяване. Свързва се с намаляване на паренхима (т.е. клетки, отговорни за всички функции на черния дроб) и прогресивна фиброза, наличие на възпалителни и некротични огнища.
Симптомите на цироза са:
Отпадналост, много бърза умора
Загуба на апетит и загуба на тегло
Метеоризъм, болка в областта на десния хипохондриум
Сърбеж по кожата, причинен от жълтеница
Подуване и натрупване на течност в долните крайници
Значително увеличение на коремната обиколка
Спонтанно кървене от носа и устата
Намалено либидо, импотентност
Гадене, повръщане
Основната причина за цироза на черния дроб е алкохолизмът. Чрез метаболизма 90% от приетия алкохол се изхвърля от тялото. Праговата доза чист алкохол (етанол) на ден е 60-80 g за мъже и 20-40 g за жени. Злоупотребата с алкохол причинява структурни промени в чернодробните клетки и след това прогресира до различни етапи, включително мастен черен дроб, възпаление и накрая цироза. Чернодробната цироза е най-вероятно да се развие при хора, които консумират повече от 120 g алкохол дневно.