При съмнения за хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм е важно да се изследва нивото на хормона TSH. С един и същ тест може да се установи наличието на някое от тези две състояния.
Симптомите при тези заболявания могат да бъдат разнообразни, да се проявяват по-слабо в началните етапи на развитие или да бъдат погрешно разпознати като друг здравословен проблем. Ето защо е от ключово значение за хората в рискови групи да се изследват за евентуални нарушения, свързани с щитовидната жлеза. В основната рискова група попадат жените, а за тези от тях, които планират бременност или вече са бременни, навременното изследване е още по-важно.
В същото време, мъже, деца и тийнейджъри също могат да развият заболяване на щитовидната жлеза и при поява на симптоми трябва да вземат необходимите мерки.
Какво представлява тестът за TSH?
Хормонът TSH (тиреоидостимулиращ хормон) регулира производството и освобождаването на хормоните на щитовидната жлеза. Когато нивата на хормоните на щитовидната жлеза са твърде ниски, нивото на TSH се повишава. И обратно – когато хормоните на щитовидната жлеза са твърде високи, нивото на TSH обикновено е под нормата.
Като първа стъпка, чрез кръвен тест THYRO-Check® може да се установи концентрацията на TSH. Резултатът може да даде ориентация дали е нужна консултация с лекар и допълнителни изследвания на щитовидната жлеза.
При взимането на кръвна проба от здрав човек, нормалните стойности на TSH са между 0.45 µIU/mL и 4.5 µIU/mL. При бременните жени, тези референтни стойности са различни, тъй като физиологията на щитовидната жлеза се променя по време на бременността.
Допълнителна диагностика на щитовидната жлеза
Освен нивото на TSH, има още няколко изследвания, които могат да внесат яснота за състоянието на щитовидната жлеза.
Изследване на тиреоидните хормони fT3 и fT4
Тиреоидните хормони – или хормоните на щитовидната жлеза – включват Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин). Тяхното изследване, заедно с изследването на TSH, също е изключително важно за диагностицирането на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм.
В кръвта, тиреоидните хормони циркулират в две форми. В свързаната си форма, T3 и Т4 се свързват с плазмени протеини. При изследванията на щитовидната жлеза обаче се взема предвид свободната форма (fT3 и fT4), тъй като единствено свободната форма притежава биологично действие, а количеството на свързаната форма зависи и от фактори извън щитовидната жлеза. Иначе казано, определянето на свободната форма на тези хормони (fT3 и fT4) е по-информативно за реалното състояние на организма.
Изследване на ТАТ и МАТ антитела
Възможно е лекуващият лекар да препоръча и изследване на нивата на ТАТ (тиреоглобулинови) и МАТ (микрозомални) антитела в кръвта. Тиреоглобулинът е гликопротеин и е един от основните компоненти на щитовидната жлеза. Антитела срещу тиреоглобулина (ТАТ) са характерни за някои автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
Микрозомалните антитела (или антитела срещу тиреоидната пероксидаза – anti-TPO или MAT) са автоантитела, които се образуват срещу тироидно-специфичната пероксидаза при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
Ранното откриване на проблеми, свързани с щитовидната жлеза, ви позволява да предприемете ефективно лечение, което включва прием на синтетични тиреоидни хормони. Това компенсира недостига на хормони (в случай на хипотиреоидизъм) или намалява излишъка им (при хипертиреоидизъм).